Дан Колов – Балканският лъв
„Чувствам се силен, защото съм българин. “
Дан Колов
Кръстихме този специалитет от цял килограм свинско месо на един от най-успешните и внушителни български спортисти за всички времена – Дан Колов. Животът на този човек със свърхсила и благо сърце остава пример за доблест, благородство и родолюбие. Ето защо искаме да напомняме за историята му и на туристи, и на месни.
Сирак на 4 години, емигрант на 12 години
Дончо Колев Данев от село Сенник се ражда ден след Коледа на 26 декември 1892 година. Той е петото дете в семейството. Едва на 4 години остава сирак – баща му умира. Семейството му се изправя пред глад и мизерия и така на 12 години Данчо е принуден да емигрира в Унгария, за да търси поминък. На 17 години тежкият живот го отвежда още по-далеч от дома – в Америка. Бъдещият борец за кратко време сменя няколко местоработи, всяка от които е свързана с тежък физически труд.
Dan Koloff – От хамалин до звезда в кеча
За разтуха човекът канара участва в боеве, организирани за работници. Звездата му като борец изгрява една вечер, докато е на представление. Директорът на цирк кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс – Циклопа. Дончо излиза на манежа и побеждава 106-килограмовия борец. Това е само началото. Следват още и още аматьорски боеве години наред. Така става професионален борец на 26-годишна възраст, когато кечистът е висок 178 см и тежи 105 кг.
Кинг Конг, Царя на кеча и Балканския лъв
След като Данчо печели над 1000 професионални срещи в спорт без ограничения, при който понякога дори се стига до фатален край, вестниците дават на българина прозвища като Кинг Конг, Царя на кеча и Балканския лъв. Хватката „Самолет“ се превръща в запазена марка на бореца. Вдигайки съперниците си за краката, ги завърта над главата си и ги хвърля на ринга. Идва моментът, в който му предлагат да смени гражданството си от българско с американско – първо предложение от десетки. Но на всичките отговаря по един и същ начин:
„Чувствам се силен, защото съм българин.“
След като завладява Америка, Данчо завоюва и целия свят. Канен на битки, побеждава множество национални легенди. Така се стига дори до опит за убийство. При първото му турне в Япония българинът се изправя и побеждава местния любимец Джики Хиген – Удушвача. Плашещият му прякор е следствие на коронната му хватка – душене на противника с крака. След победата тълпата прави яростен опит да го убие. Дори през прозореца на хотелската му стая профучава нож. Но освен този случай Дан Колов се ползва с уважение сред всички в спорта заради спортсменството и отношенията си извън тепиха. Става „Европейски шампион“ и грабва блестящия „Диамантен пояс“.
„Пеш съм излязъл, пеш ще се върна“
През април 1935 г., след прекарани 30 години в чужбина, Дан Колов се завръща в родината си. „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна“– с тези благородни думи, Дончо Колев отказва предложения му файтон, който трябва да го закара до родното му севлиевско село Сенник. Връщайки се в България като милионер, Дан става един от най-големите дарители на български каузи. Той дори спасява Георги Димитров, обвиняем в Лайпцигския процес .„Аз не съм комунист, но аз съм българин и не мога да бъда спокоен и paвнодyшeн, когато животът на друг българин, Георги Димитров, е в опасност. Давам 2000 долара и още хонорара си от срещата ми с англичанина Кинг Кърдис“, казва той. Борецът дарява 500 000 лева от личното си състояние на цар Борис III за закупуване на самолет, който трябва да се използва от българските пощи и помага за изграждането на военното летище в Горна Оряховица. През 1936 г. Дан Колов създава школа по борба в София, носеща неговото име. Помага и лично на студенти, таланти, хора в затруднение.
Легенди за свръхчовека
За нечовешкият му дух и сила се разказват истории. Например, че когато отива на лов и се среща лице в лице с мечка, с която се бори един час и накрая успява да я пребори и убие с пушката си. Следи от неговите ръце са оставени по лапите й, където я е държал в жесток захват. Разказвало се, че са го виждали сам да повдига на раменете си железопътна релса, дълга 50 метра, че вдига над главата си борци, почти два пъти по-тежки от него, че съперниците му посинявали от липса на кислород още щом ги хванел през кръста, за да ги преметне. Дори получава оферта да стане бодигард на Ал Капоне, но отказва.
Умира като победител – „Балкан срещу балкан“
Последният му двубой е срещу Ал Перейра и се провежда в София през 1939 година, една година преди смъртта му. Дан Колов вече е болен от неизлечимата тогава туберкулоза. Въпреки това, българинът успява да надвие съперника си и си отива от този свят като победител. Умира в родното си село на 26 март само на 47-годишна възраст. Според слуховете последното желание на шампиона е да хапне попара, козунак и пуешко. В чест на неговата космическа сила гробът му е разположен с лице към Балкана – „Балкан срещу балкан“.
Лешоядите над Балкана
След смъртта на един от най-успешните български спортисти за всички времена, които раздава за казузи без да пести, всичко свято за него бива разграбено. От музея на Дан Колов в родното му село Сенник изчезва диамантеният пояс на шампиона, редом с 6 пистолета, 7 пушки и седло със скъпоценни камъни. “Три пъти обираха къщата, след като я реституираха. Отмъкнаха му даже трикото и хавлията. Въпреки това идват много чужденци да разглеждат музея”, разказа за “Над 55” собственикът на хотел-ресторант “Дан Колов”, който е в близост до родния дом на бореца. Сега в къщата са останали за разглеждане единствено един костюм, леглото и купища писма.
Източници:
https://bulgarianhistory.org/dan-kolov/
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2
