В дома на д-р Кръстьо Кръстев
“Трябваше човек да види тия четирима заедно…. Да ги чуе как се изслушват, как преплитат речта си. Темата им като оная змия от приказките – слиза в дълбините на душата на всички народи, кичи се с драгоценни камъни, в които се отразява небето и заживява в сърцата на присъстващите.
Мъдрост. Бог. Природа.
Човек се слива.”
Из спомените на Мара Белчева за членовете на литературния кръг „Мисъл“
Вече повече от 20 години ресторант “Манастирска магерница” посреща гостите си в дом, в който са се раждали велики идеи, обсъждали са се дълбоки философски теми и се е градила цялата българска следосвобожденска литература. Тук е живял първият български литературен критик д-р Кръстьо Кръстев.
Един от най-ярките ерудити на времето си
Така остава в историята д-р Кръстев, който е бил коректив на велики личности като Иван Вазов, Елин Пелин, Любен Каравелов, често обикалял из Витоша на планински походи с Алеко Константинов и е бил един от най-близките хора на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Известен е с това, че основава легендарния литературен кръг “Мисъл”. На тази идея посвещават следобедите и сърцата си членовете й Пейо Яворов, Петко Тодоров и Пенчо Славейков. Всичко това се случва именно тук под дряна в двора на този ресторант. Твърди се, че пак тук е измислен и псевдонима на Пейо Яворов.
Утрото на един брилянтен ум
Кръсто Кръстев показва завиден потенциал и впечатляващ интелект още от дете. Докато учи в Класическата гимназия в София младежът постига забележителен напредък в овладяването на латински и старогръцки. „Искам свободно да мога да чета „Илиада“! Това споделял самият той пред връстините си. Споменът за тези думи е на неговият съученик писателят Тодор Влайков, който пък е живял в съседната сграда до ресторант “Манастирска магерница”. “Често го виждахме в междучасията, седнал на чина, задълбочен в четене на някои от древните гръцки класици, като търси непознатите думи в речника и ги записва в тетрадка.“, казва още той. Започва да учи сам немски език и скоро свободно чете Гьоте и Шилер. В последните класове на гимназията работи като стенограф в Народното събрание, а заплатите си влага в създаването на собствена мащабна библиотека от ценна руска литература.
Тягата на потенциала и “логиката” на душата
Никой не е учуден, че Кръстьо заминава да учи в Германия. Но в края на следването си успява да надмине очакванията за постиженията му. Той е вторият български студент, наред с акад. Иван Шишманов, който защитава докторска дисертация при световноизвестния учен Вилхелм Вундт в Лайпцигския университет. Под негово ръководство Кръстев се потапя в размишленията на философът и логик Херман Лоце и защитава дисертация на тема „Лотцевото метафизично понятие за душата“.
Започва с Вазов
Още в чужбина д-р Кръстев подготвя първия си литературно-критически труд: „Иван Вазов. Етюди върху стихотворната му поезия“. Само на 23 години става доктор по философия се завръща в България. Но вместо висок пост в Министерството на народното просвещение, какъвто получава състудента му Иван Шишманов, Кръстьо получава назначение като директор на Педагогическото училище в Казанлък. Не се чувства на място, но не си губи и времето. Година след завръщането си той издава своето първо литературно-научно списание към Казанлъшко учителско дружество (създадено също по негова инициатива). Авторитетът на младия учен бързо нараства сред интелектуалните среди и на него започва да се гледа като ядрото, около което се заражда научна литературна критика у нас.
От Казанлък си взема само … сърцето на любимата
Много скоро за всички става ясно, че провинциалният град е тесен за този ум. Д-р Кръсто Кръстев се мести в София и става университетски преподавател. Но преди това от Казанлък откъсва най-красивата роза. С бъдещата си съпруга Рада Николова се запознават докато са сценични партньори в местния театър като интересното е, че в една от пиесите той играе жена.“Той беше тогава млад и слаб човек – имаше едвам 24 години. Хареса моята рокля и я взе за постановката. “, споделя 16-годишната тогава Рада, която е учителка в управляваното от него училище. „Комедията играхме три пъти – толкова пъти се сгодявахме с д-р Кръстев на сцената, дойде време и действително да го направим през февруари 1888-а, а през май се оженихме“, разказва още избраницата на д-р Кръстьо Кръстев.
Апогея на гения
В София Д-р Кръстев не се двоуми да критикува при необходимост, дори и тези писатели, чието творчество цени като например Елин Пелин, Антон Страшимиров, Георги Стаматов и други. Воюва срещу вулгарния материализъм и е основоположник на експерименталната психология в България. Открива и утвърждава П. П. Славейков, П. Яворов. В навечерието на I св. война организира борба срещу германофилската политика на правителството и участва в съставянето на позив против въвличането на България във войната, за което е арестуван. Подпомага морално и материално борбата на македонските българи за свобода. Но най-вече – продължение на седемнадесет години д-р Кръстев ръководи цялостната дейност около списание „Мисъл“. Първоначално той е и автор на повечето от статиите и самият той администрира всеки месец хилядите адреси на абонатите, като включително разнася книжките до пощите и поддържа касовите сметки. В последствие със своята естетическа култура списанието формира литературния вкус на българина в началото на века, а кръга „Мисъл“ бележи началния етап на българския литературен модернизъм.
“Любов до смърт”
На 5 април 1919 г. д-р Кръсто Къстев се самоубива. Отнема живота си, гълтайки отрова. Същата, която е останала след самоубийството на Пейо Яворов. Александър Дзивгов, негов ближен, разказва: “Д-р Кръстев пазеше в пакет отровата, с част от която Яворов тури край на живота си. Тоя пакет бе между книжата му, сред неговите ръкописи и писма и му бе постоянно под ръка.”
Върху пакета имало надпис: “Останка от отровата, която Яворов изпи на окт. 914 год. – която смятам да глътна аз, ако…”
Изречението е недовършено.
Носят се слухове, че той се влюбва до полуда в своя студентка. Първоначално те си пасват изумително на интелектуално равните. Споделят общи възгледи, дискутират, анализират. Той е впечатлен от блестящия й ум. Впоследствие тази спойка се пренся на друго равнище. Твърди се, че жена му Рада винаги е била изключително ревнива, но след като узнава за връзката им и пази “тайната” на мъжа си до края.
Съществува още една версия за смъртта на критика и тя е, че той умира, като взема, без да иска, хапчета, които не са за него.
Каквато и да е истината за смъртта му, животът му оставя ярка следа в българската литература завинаги. Ето защо за нас е чест и до ден днешен да ви посрещаме в този дом на идеи, идеали и идоли.
Източници:
