142 години дим в комина
Манастирска магерница е ресторант с дългогодишна история и дълбоки традиции, чиито корени могат да бъдат проследени близо 150 години назад, когато е построена къщата, в която сме и до днес. Освен това много малко заведения не само в София, но и в България могат да се похвалят, че повече от 2 десетилетия посрещат гости без прекъсване и то в къща, която „помни“ първите години след Освобождението.
От Освобождението до днес
Ето това е най-старата снимка на къщатата, в която до ден днешен ви посрещаме. „Къщата с голямото сърце“ така е наречена от журналистът Искра Ценкова, автор на книгата „Забравените самотници“. Тя е построена през 1882 година т.е. говорим за сграда на 142 години. Представете си – строена е няколко години преди Съединението в рамките на Царска България, когато по улиците са се движели онези ретро автомобили, които приличат повече на карети, отколкото на коли. 10 години след като е построена къщата в нея се настанява не кой да е, а човекът, който определя целия курс на българската следосвобожденска литература – д-р Кръстьо Кръстев, литературен критик и основоположник на легендарния кръг „Мисъл“. „В края на 1892 г. той купува най-личната къща на ул. „Аспарух“- с нацъфтелия калдъръмен двор, с младия кичест дрян отпред.“, това пише Искра Ценкова в „Забравените самотници“.
Под дряна
Въпросният „млад кичест дрян“ до ден днешен е все тук и сега посреща гости под сянката си. За своите 142 години живот той има да разкаже много. Именно под него се е събирала интелигенцията на столицата в следосвобожденска България, за да остави изключително ярка следа в българската литературна история. В тази къща е била редакцията на емблематичното списание „Мисъл“ – най-авторитетното месечно списание в страната за времето си. Идвали са студентите на д-р Кръстев, бъдещи общественици. Дори се знае, че именно тук, все под дряна, е измислен и псевдонима на легендарния Пейо Яворов, който между другото живеел в близост. Неговото истинско име Крачолов се сторило не достатъчно литературно на Петко Тодоров (братът на Яворовата Мина), Пенчо Славейков и Тодор Влайков, който измислили име, което всеки българин и до днес знае. И не само. „Точно под тоя дрян през есента на 1914 г. Яворов произнася последните си думи малко преди да отнеме живота си сам“, разказва Искра Ценкова в книгата си.
На снинмката:
„12 август 1973 г. Офелия Кръстева – дъщерята на д-р Кръстев, на балкона на къщата им в София на ул. „Хан Аспарух“ № 67. Снимките са от личния архив на Румен Шивачев, внук на Офелия“
Свърталище на наркомани и бездомници
За съжаление, подобно на Яворов, Кръстев се самоубива през 1919г. Известно време след това там продължава да живее семейството му. „Овдовялата съпруга на д-р Кръстев остава да живее до края на дните си през 1935 г. в стаята си на първия етаж, заобиколена от спомените си. Неговият лик от различни години я гледа от всички стени на общия им дом.“, пише в „Забравените самотници“. Дали заради злокобните събития или не в последствие те я продават. За не кратък период къщата е оставена да се руши и в нея остава да живее само духът на литературния критик. Години наред е обречена на забвение, като в един момент под покрива й започват да се приютяват наркомани и бездомници, вместо софийския културен елит. Точно в това състояние я намират хората, които основават ресторант „Манастирска магерница“ преди 24 години в началото на настоящия век.
От руини до манастир
Така след мащабен ремонт от свърталище на окаяници, тази къща се превръща не
просто в успешно заведение, но в духовно място, дом на множество икони и носител на емблематичното име Манастирска Магерница. То носи това име не случайно. Първите собственици обикалят цяла България и събират над 160 оригинални стари манастирски рецепти от монаси, които са посветили години всеки в магерницата на своята обител. За тези, които не знаят, магерница се нарича кухнята и трапезарията на един манастир.
Години наред интериорът се променя, следвайки неумолимия ход на времената си, както се вижда от снимките, но едно остава същото – традициите в кухнята, в която освен всичко останало се готви и с някои продукти манастирски производство като зеленчуци млечни продукти
например.
Като птица феникс
Докато преди около 10 години в ресторанта пламва голям пожар, който заплашва да сложи край на вековната история на къщата. Пламъците обхванали основни греди от конструкцията, които до ден днешен стоят непокътнати и нерестварирани, за да напомнят за бедствието, но най-вече за чудото, което го потушава. Какво е то? В един момент пожарникарите успяват да овладеят огъня и с изумление откриват, че пожарът е стигал точно до иконата на Св. Мина и е затихнал до там. Първата собственичка на ресторанта е родена именно на 11 ноември, когато почитаме светеца. До ден днешен тази икона е в ресторанта и личи ясно къде е спрял огъня. Отново нарочно не е реставрирана.
Снимка преди: Снимка след:
Днес
Така къщата претърпява отново голям ремонт. Но това не последната голяма промяна в последното десетилетие. През 2021 година, в разгара на Ковид пандемията, ресторантът сменя
собствеността си. Наследниците съхраняват с почит дълбоките традиции и към тях добавят
съвременен подход в ресторантьорството, който личи във всяко отношение от интериор, през
обновено меню до подход към гостите и стандарти в обслужването им. Ние продължаваме да
пишем вековната история на това място отговорно, с гордост. Защото
следва продължение …..
*****
Ето някои медийни публикации с любопитна информация за живота, който е кипял между тези
стени:
https://bnt.bg/bg/a/hora-i-ulitsi-starite-sofijski-ka-shti-i-izvestnite-im-obidateli
https://www.dnevnik.bg/knigi/2021/12/19/4295749_kushtata_s_goliamoto_surce_dramatizmut_zad_st
enite_na/
