Манастирите на морето
Където достолепието на вярата
среща немирната душа на вълните.
Лято е. Високите температури са на лице и спасението на тялото е само там, където е морето. Вече всеки е направил плановете си и с нетърпение очаква срещата със своите стари приятели бриза и вълните. Не малка част от вас отново ще изберат нашето си Черноморие. Но устремени към разхладата, мислите ли за спасението на душата? Решихме да ви дадем интересна идея – в някоя свежа, ранна утрин, когато навън все още лъха прохлада, улиците са сънливи, а морето още не е загряло, защо не отскочите да някой красив манастир край синевата? Къде – ето някои предложения:
Манастирът „Света Анастасия“
Единственият оцелял средновековен островен манастир на българското Черноморско крайбрежие. Намира се на остров Света Анастасия, в Бургаския залив на около 1,5км от най-близката суша – нос Чукаля. Островът е изграден от вулканични скали, висок е 12 метра, площта му е 0,022кв км. Манастирът има богата история, започваща от хилядолетия назад. Знае се, че наченки на монашески живот има по времето на император Теодосий (379-395г). Още тогава черноморските острови са забелязани от монашеските братства. До това свещено място се стига с корабче от Бургаския залив. Днес манастирът „Света Анастасия“ се намира в окаяно състояние, манастирската църква и сградите се рушат. И въпреки това си струва да се види.
Аладжа манастир
На около 17 km от Варна се намира един от най-популярните у нас скални манастири. Издълбан в западната част на природния парк „Златни пясъци“, в скалите на склона на Франгенското плато, той е от малкото, в които ясно се разграничават отделни помещения с различни функции. Манастирските пещери са изсечени в 25-метрова отвесна карстова. Точно кой и кога оформя естествените скални пещери в килии не се знае, но се твърди се, че е един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров. Знае се, че век-два след официалното приемане на християнството в България, монаси-отшелници са потърсили аскетичен живот сред скалите и горите. Разбира се има легенди за скрити съкровища, скрити от османците, но нищо такова не е открито. Разказва се и предание за духа на монах, пазител на обителта – монаха Рим папа. Други истории твърдят, че манастирът се намира върху останките на древен гръцки град, основан от Филип Македонски.
Созополски манастири
Това не са храмове, в които човек може да си запали свещичка, но определено дават воля на въображението от кога тези земи са обитавани и какъв живот е кипял преди нас. Созопол е едно от първите места на Балканския полуостров, в което се заражда християнството. Край него са били издигнати 6 манастира – „Св. Св. Кирик и Юлита“, „Св. Йоан Продром“, „Св. Апостоли“, „Св. Богородица“, „Св. Николай“ и „Св. Атанасий“, които за съжаление не са оцелели във времето. Днес са запазени само основите и руините им.
- Един от най-посещаваните е манастир „Св. Апостоли“, който се намира в Стария Созопол. Той е разкрит доста скоро – през 2011г. при разчистване на показали се крепостни съоръжения на повърхността. Разкритият манастирски храм датира от края на XII в. – началото на XIII в. и представлява голяма трикорабна базилика, с дължина 23м. и ширина 11,50м. Стените на базиликата са запазени до 1м. височина.
- Другото зрелищно откритие на археолозите е средновековният манастир „Св. Николай Чудотворец“, който е до южната порта на Стария Созопол и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“. Манастирът е открит в същата година – 2011г. На това място е кипял духовен живот още от зората на християнството. Манастирската църква – тип трикорабна базилика, е била изградена през средновековието върху еднокорабен раннохристиянски храм от V-VIв. Разкритите три императорски печата – на Василий II Българоубиец, на Теодора и още един, подсказват че тази църква в Созопол е била под покровителството на византийските императори. Освен това през 2012г в централната част на църквата мощехранителница е открито миро на Свети Николай Мирликийски – глинено гърненце с капаче, скрито в малка тухлена ниша. В миниатюрния съд имало емулсия и прах. Смята се, че самата емулсия е миро от светеца Николай Чудотворец.
- Созополският манастир „Свети Йоан Продром“ („Предтеча и Кръстител“) се намира на най-големия български остров по Черноморието – Свети Иван. Най-високата му точка се издига на 33м над морското равнище. На Св. Иван е построен сонарен фар, който подава звукови сигнали и заедно с фара на нос Емине, показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив. Едно от най-големите събития свързано с малко известната история на манастира „Свети Йоан Продром“ („Предтеча и Кръстител“), се случва на 28 юли 2010г, когато водещият разкопките на острова проф. Казимир Попконстантинов открива в олтарната част на раннохристиянската базилика, реликварий с мощите на Свети Йоан Кръстител. Предполага се, че костите са били пренесени през IVв на островния манастир край Созопол от патриаршията в Константинопол. Mощите се съхраняват в созополския храм „Свети Георги“ и се излагат за поклонение всяка неделя.
Емонския манастир „Св. Андрей“ 
Този храм не изглежда точно като манастир, а повече като много любопитен полуоткрит параклис. Намира се на около 1 км северно от град Свети Влас, в южния склон на Емонска планина. Той е един от Емонските манастири, които образували Малка Света гора. Те достигнали разцвета си през XII-XIVв, и особено през XIVв, по времето на българския цар Иван Александър (1331-1371г). В този манастирски комплекс е пребивавал големият български духовник Теодосий Търновски заедно с негови последователи – исихасти. Обителта вероятно е просъществувала до XVIIIв, когато наред с другите Емонски манастири, е била унищожена от върлуващите в този край разбойници-пирати. Днес от манастира „Св. Андрей“ е останало малко. От средновековната манастирска църква е оцеляла само апсидата, в по-късен период вградена в параклис. Непосредствено до манастира има извор – Света вода (аязмо).
