Под опеката на светците

„Христос, нашият Бог, те грабна от привременното войнство
и в нетленното на небесното те показа общник, страстотръпче Мино,
който и на мъчениците нетленен венец.“

Кондак, глас 4, подобен: Явился еси

Скоро ние от Манастирска магерница отбелязахме много голям празник за нас – почетохме св. Мина. Свети Великомъченик Мина Котуанский е християнски светец и известен чудотворец. Неговото име означава „месечина, луна“. Според народните поверия свети Мина е бил господар на вълците. Празникът бележи средата на Вълчите празници, които започват от 8 ноември – Архангеловден до 13 ноември – Коледни Заговезни. Това е времето, в което вълците бесуват.

Св. Мина е и покровител на семейството, като и закрилник на хората, поели на дълъг път, пазител на бездомните и сираците, на народните лечители, знахари. За нас светецът много специален, тъй като откровено можем да кажем, че сме станали свидетели едно от неговите чудеса, благодарение на което ни има до днес – нас и семействата ни.

Предистория
Легендата за силата на Свети Мина

Свети Мина е бил войник в Египет. Но вместо с омраза и ожесточение, типични за войните, сърцето му било изпълнено с обич. И то не каква да е а такава към Бога. Мина Котуански прегърнал християнството. Понеже не понасял да вижда как хората се кланят на идоли и остават слепи за „правата вяра“, той се отказал се от званието си на воин и се оттеглил далеч от хората в една пустиня до град Котуан. Предпочел да живее със зверовете, отколкото с невярващи в Бога хора. Дълго се скитал сам в планините и пустинните места, поучавайки се в Божия закон, очиствайки душата си с пост и молитва и служейки денонощно на своя Бог.

Но един ден мрачна вест нарушила хармонията му – разбрал, че в града ще има тържество в чест на езическите божества, на което гражданите щели да устроят шумни зрелища и големи жертвоприношения. Свети Мина не могъл да понесе това и решил да слезе в града, за да изобличи самозабравилите се. Отишъл и на висок глас порицал присъстващите и техните управници. В резултат градоначалникът наредил да бъде арестуван. Светецът бил измъчван жестоко. Според писанията той бил бит с волски жили, стъргали тялото му с железни куки, провесен на едно дърво с главата надолу. По негово време царете Диоклециан и Максимиан издавали указ всички християни, които не се покланят пред идолите, да се предават на мъчения и да се убиват. Ето защо накрая посекли главата му с меч и хвърлили тялото му в огън.

След като огънят изгаснал, вярващите събрали останките на мъченика, повили ги в чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро пренесли светите останки в родния му град Александрия и го погребали в почести. След време на това място била построена църква, кръстена на светеца, а в нея станали безброй чудеса.

Чудото
Как св. Мина ни спаси

Едно такова огнено чудо се случи и на нас. Както св. Мина е спасил душата си, пречистен от огъня и въздигнат в небесата, така и ние бяхме спасени от пламъците.

Преди повече от 10 години пламна голям пожар в нашия ресторант, който заплашваше да заличи една историческа сграда – дом на легендарният д-р Кръстьо Кръстев и понастоящем дом на българските традиции и добрия вкус. Oгънят беше овладян трудно. Десетки се спираха край Манастирска магерница и не вярваха, че от нея ще остане нещо. Часове след като първите облаци дим се издигнаха над центъра на София пламъците бяха угасени, много ясно се видя как стихията е започнала да поглъща и иконата на Св. Мина, но се спряла. По чудо е овъглена само една част.

И до днес тази икона стои непокътната от нас след пожара. Не сме я реставрирали, за да ни подсеща за силата си, да ни пази и да ни напомня кое ни съхранява от стихиите в живота, тъй като Св. Мина е покровител на семейството.