Блажните специалитети на Стария магер
“Който е чел „Под Манастирската Лоза“ на Елин Пелин, не може да не си спомня за глуховатия магер, който прекосява двора запасан с бяла престилка. Пак някоя съблазан си сготвил. „Отче“, обажда се разказвачът на сладкодумните манастирски истории и с очи сочи към шишето вино, което се изстудява в коритото на чешмата. Шишето предвещава нещо по-така за обяд ароматен гювеч, някоя люта овнешка яхния, печено пиле шиш кебап. В началото отците благославят ястието и питието, а накрая благодарят на невидимият Отец в имало какво да се сложи на трапезата.”
Тези приказни думи посрещат нашите гости от първата страница на менюто ни, за да им покажат още в първите минути, че са попаднали на място с история, традиции и отношение към красивото. Повод за гордост за нас е че, голяма част от нашите рецепти са взаимствани от манастири из цяла България. В тази статия решихме да съберем на едно място най-обичаните ястия на стария магер. Ето ги:
Джуркан едър фасул със сини сливи
Още на пръв поглед гостите ни се впечатляват от размерите на боба. После освен едър български боб, в чиниите си откриват лук, моркови, целина, сушени сини сливи, чушки, доматен сос и пресен девисил. Това е една много специална рецепта от Новоселския манастир “Св. Троица”. Той се намира в Старопланинския град Априлци по протежението на реките Видима и Острешка в подножието на северните старопланински склонове. Кътче, където витае духовен мир, спокойствие и добродетелност. Място, където хората отиват да се пречистят, да се поклонят,, да се помолят, да дарят… Това е обител без жива душа, но с много дух. В момента манастирът се стопанисва от общината и продължава да е отворен за посещение, макар в него да няма духовни лица. Няма и постоянни стопани, но тук всичко е подредено, изчистено, натъкмено като в добре стопанисван дом.
Кебап от глиган, маринован с червено вино, печурки, картофи и манатарки
Едно от отличаващите ни характеристики от други ресторанти е разнообразието от меса в менюто ни. Сред най-специалните са дивечовите, а топ специалитетът сред тях е кебапът от глиган. Дивечовото месо е постно и много полезно, тъй като са диви животни бродят свободно, така не съхраняват много мазнини. Ние зареждаме месо от Държавно ловно стопанство “Витиня”, което е разположено в западната част на Стара планина. То стопанисва горите и дивеча на площ от 21 579,9 ha. Отличните трофейни заложби привличат много български и чуждестранни ловци, които посещават нееднократно стопанството. На територията на стопанството се намира и единственото стадо от тибетски якове в България, които също са обект на ловен туризъм.
Заешко в бяло вино
Сред най-крехките ни предложения е заешкото задушено в бяло вино с лук, целина, моркови, доматен сос и малко чесън. Заешкото месо е възможно най-подходящата храна, ако се стремите към здравословен начин на живот. То се характеризира с ниско съдържание на мазнини и високо съдържание на протеини. Протеинът е основно хранително вещество, което е важно за изграждането на мускулите, кожата, косата и ноктите. Освен това, за разлика от говеждото или пилешкото месо, заешкото месо съдържа по-малко холестерол. Имайте предвид, че един килограм заешко месо е само 1600 калории (за разлика от пилешко – 1800 кал / кг, телешко – 1820, пуешко – 2,500, агнешко – 3100, свине – 4400). То може да се яде по всяко време на годината и се препоръчва особено през горещите летни месеци.
Агнешко печено по Гергьовски
То се предлага в собствено сосче, гарнирано с дроб сарма и зелена салатка. Всички знаем, че Гергьовден е един от най-големите християнски празници у нас. Агнешкото месо на този ден, не се яде самоцелно. Преди всичко коленето на агнето е вид жертвоприношение към светеца. Старите обичаи гласят, че за жертва се избира обикновено първото родено мъжко агне – женските агнета се пазят, за да дават мляко и да раждат. По традиция агнето се води до източната стена на къщата, където бива осветено от свещеник. След като бъде заклано, с кръв се се намазват бузите на децата, за да са здрави.
Чомлек от телешко
Това е сочен микс от джолан, моркови, лук, целина, червен пипер, доматен сос, чесън и жарнати на въглища картофи.Името на това ястие идва от турската дума „чомлек“, която означава глинен съд за готвене (гърне), в какъвто по традиция се готви чомлекът.
